Шифърът на Сергей: клипът или книгата*

Една книга се търси от няколко дни. Книгата на Сергей Станишев. Тя беше безплатна за всички, които присъстваха на 47 конгрес на БСП. Тези, които не обърнаха внимание на 80-те страници, вече съжаляват за разсеяността си и пренебрежението. Ще я намерят и ще я прочетат заради медийния интерес. И цитирането на части от нея. Казаното там не е в прав текст, въпреки късия изказ и точните думи. Самите заглавия в семплото издание, лимитирано до 5000 бройки, са твърде блогърски, за да не се прелисти до края, където са обясненията на лицата от корицата. “Авторът няма намерение да провокира или окуражава каквито и да е критични или поддържащи изказвания по време на конгреса. Творбата следва да се разглежда само и единствено като негово лично мнение по повдигнатите въпроси.” Само тази ремарка обръща на 180 градуса вниманието. Книгата стоеше на щанд и се даваше само на тези, които проявяваха излишен интерес към безплатните промоционални материали. Всъщност, беше много ненатрапливо представена. Ако ти се чете нещо. Ако се зачетеш в заглавието и най-вече в това кой е авторът. Ако след като я пъхнеш в останалите free-материали, имаш време да я погледнеш. Тези, които я погледнаха, атакуваха лидера си с желание за автографи на втория ден от конгреса. По същото време и журналистите сториха това, но след пресконференцията. Станишев написа книга. Самият формат на изданието е много странен. Нещо като дневник-личен. Семпъл и бягащ от styling. Няма лукс и поза. Точно вид “ученически лексикон”. Това е най-разпостраненият формат сред тийнеджърите за сегашните лични дневници. Бележките може да се слагат встрани от текста-предвидено е място. Достатъчно за въпросителни, удивителни и прочие “NB”. Самите послания в текста пък са предпоставка за десетки въпроси. За дискусия със Сергей (не от билборд или чат). Нещо като: "да, това е така", "е, това само е твърде популистко", " би могло да се каже, ако се има предвид". Сергей Станишев пусна в обръщение своя шифър. Кодът е неразгадаем на първо четене. Прекалено ясно казва всичко, за да бъде точната подредба на числата. Лична е идентификацията с фрази като “смятам, че е нарушен един от основните закони на капитализма-за единството и противоречието между труда и капитала”. Станишев пръв направи шеговит аналог с написването на книгата си, определена като бюлетин, заради твърде краткото си съдържание. Аналогът беше, че като започвал да пише, имал чувството, че “сяда да прави второ издание на “Капиталът”, но се оказал съвсем незначителен труд, с по-малко от сто странички”. Маркс е цитиран на няколко места в началото на “Шифърът на Сергей”:). В цялата книга пък срещаме на няколко места победата на Барак Обама като символ на американското разбиране за социализъм и толерантност. Всъщност, продажбите на "Капиталът" на Карл Маркс бележат "ясен растеж" във време на финансова криза, заявява Йорн Шьотрумпф от издателска къща Карл-Диец-Верлаг. Горното цитирам от агенциите и продължавам в същия дух от Дарик: “През тази година берлинската издателска къща е продала 1500 копия от първия том на "Капиталът" срещу 500 през 2005 г. "Продажбите ще продължат да растат" до края на годината, уверен е издателят”. Сергей прави няколко паралела: първият, страннно итерпретируем-между себе си и Маркс. Вторият е заради заглавната корица, която вече е обект на коментари, но индиректен, а именно: “идеята за оформлението е вдъхновена от книгата “Защо сме либерали?” на популярния американски публицист Ерик Алтерман”. 41 лица са намерили място на корицата. Заедно със Станишев, там са Георги Първанов, Стинг, Ленън, Валери Петров, Димитър Благоев, Енгелс, Маркс, Гоце Делчев, Стефан Продев, Франсоа Митеран, Мартин Лутър Кинг, Георги Димитров, Христо Ботев, Вапцаров, Стефан Данаилов, Нелсън Мандела...Подредбата няма значение, не съм и изчерпателна в изброяването. Факт е, че на корицата на (първата, незнам поне друга) книга на Сергей Станишев, са обединени в илюстрация хора, които знаем, но не свързваме или дори приемаме един от друг по метода на изключването. Появиха се дори и мнения, че част от нещата в книгата не са писани от автора. Шифърът на Сергей “Защото сме социалисти” тепърва ще намира интерпретации. В БСП и извън нея. Защото в цялата си книга (от 80 страници!!!) Станишев буквално облъчва с идеите за тотално отричане “на гузното мълчане за лагерите и политическите затвори след Девети”, както и с “партията отказа да разбира социализма като несвободно общество”. Ако търсим казуистика, бихме могли да цитираме до без край от 29-те глави, дълги колкото есе за конкурс. Новото Евангелие обаче е факт. Нарекоха го вече с библейско название. Атеистите ще го подминат с прелистване заради твърде тънкото съдържание. Вярващите-социалисти (незнам колко са) ще го приемат като мантра (той говори и за мантрите там). Публичните дебати може лесно да се спечелят с цитати като ”защото социалистите помнят завета на хан Кубрат, че единството дава и силата”. Опозицията ще се забавлява със саркастичен анализ на написаното (дори и вътрешнопартийната като Т. Д., например). Ако това обаче беше обикновен бюлетин, той нямаше да е блогове и коментари. Аз-формата ангажира, дори в историята за княгиня Трубецкая. Как едновременно са се появили и хитовият клип с трамвая и книгата, кое е било първопроизводното...въпросите вървят бързо и нямат време за всички отговори. Трамвайният клип е около 45 секунди и за него се говори вече повече от 120 часа. “Защото сме социалисти” се чете за час и половина...

*Велислава Дърева пред днешния “Стандарт”: “ Петолъчката не може да бъде символ на злото, защото това е пентаграмът на Леонардо да Винчи и символът на хармонията при питагорейците. Апропо - колко са петолъчките на американското знаме? И кога ще спрем да водим войни за символи и битки за миналото? И кога най-сетне ще започнем да водим битки за бъдещето?”
Два дни преди интервюто нарекох книгата на Станишев “Шифърът на Сергей” по аналогия с бестселъра на Дан Браун “Шифърът на Леонардо”:). Няма случайни неща:)!