Малко записки от един много интересен анализ на доц. Тотка Монова, писан на база данни от Маркет Линкс за януари 2009:
"Политическите послания не се раждат от медиите, или по-точно – не трябва да се създават от тях. Медиите ги транслират, интерпретират, мултиплицират, те са мястото, където тези послания се случват, те са пространството, където идеите се конфронтират, а проблемите могат да намерят своето мирно (дискурсивно) решение – но основната им функция никога не е била да правят реална политика. Опасно е медиите да правят политика паралелно с институциите, легитимно овластени да правят това.
Така може да се стигне до ситуация, когато институциите произвеждат един вид политика, а медиите – друга. Ако медиите също произвеждат политика, вместо да обясняват, тълкуват, критикуват, разнищват действията на управляващите, то тогава как читателят, слушателят, зрителят да разбера кой е „производителят” на реалната политика – на тази политика, от която пряко зависи ежедневието ни. Подобна ситуация е изключително опасна и може да има непредвидими последици. Залитането към национализъм и екзалтиран, примитивен патриотизъм е само една от възможните.
Съотношението информация-анализ при всекидневниците е типично за таблоидната преса. Всички значими събития са отразени чрез жанровете на информационния дискурс, но само някои от социалните факти стават обект на интерпретации, като селекцията е резултат от публикационната стратегия на изданието.
Налице е класически образец на регистрираща журналистика, която по генезис е безопасна за политиците и управляващите. Безопасна е, защото читателят потъва в огромни масиви от текстове, които често регистрират детайли дори от интимния свят на политическия и бизнес елит, но не отговарят на единствените важни въпроси:
Защо именно тези, а не други лица попадат в листите? Защо именно тези лица притежават, управляват, разпределят икономическия и финансов ресурс на държавата? Защо очевадно некомпетентни и със съмнително образование лица са на ключови управленски постове? Регистриращата журналистика коректно отговаря на въпросите „Кой?”, „Кога?”, „Къде?”, „С кого?”, „ Как?”; тя е пунктуална, дори досадно изчерпателна при описанието на битови детайли и случки от биографията. Но само епизодично или маркиращо влиза в сакралното пространство на въпроса „Защо?” – запазената територия на елитната преса."
*ЦЯЛАТА СТАТИЯ ТУК: http://www.public-republic.com/magazine/2010/03/43582.php
0 коментара:
Публикуване на коментар